Bardejov (Янко)
142 94
6.11.2010 г., 21:28 ч.

Хиляда години самота 

  Поезия » Философска
667 0 1

 

 

                     Привечер, когато завали дъжда,

                     силуетите на лодките се изкривяват,

                     ивицата суша, де човешки крак

                     не стъпва, се превръща в остров...

 

                     Тогава на пристана на самотата светлините

                      мъждукат, сякаш са лъч на светулка,

                      която Бог ни изпраща

                      в дългия и неизвестен път към себе си.

© Янко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Труден е пътят на себе откриването. Поздравления за този наистина философски стих! Учудвам се, че никой не коментира.
Предложения
: ??:??