ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ
Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето.
Месех го с вода и сол от сълзите нелепи.
За набухвател откъсвах от свойта душа.
Печеше се дълго на откършени клетки.
Не стана хляба на моята светла мечта.
Но с него аз, все пак, нахраних децата си.
Месо кърваво късах за тях от сърцето си.
Лазех, но теглех за косите съдбата си, ...