8 июн. 2018 г., 10:55
ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ
Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето.
Месех го с вода и сол от сълзите нелепи.
За набухвател откъсвах от свойта душа.
Печеше се дълго на откършени клетки.
Не стана хляба на моята светла мечта.
Но с него аз, все пак, нахраних децата си.
Месо кърваво късах за тях от сърцето си.
Лазех, но теглех за косите съдбата си, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация