ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ

Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето.

Месех го с вода и сол от сълзите нелепи.
За набухвател откъсвах от свойта душа.
Печеше се дълго на откършени клетки.
Не стана хляба на моята светла мечта.

Но с него аз, все пак, нахраних децата си.
Месо кърваво късах за тях от сърцето си.
Лазех, но теглех за косите съдбата си,
към светлината, поникнала на небето ми.

Не сложих в ръцете им земно богатство,
но ги научих на труд, показах им пътя
на любовта, житейски силно братство
и ги пуснах по него сами да вървят.

Беззъба, топя трохите от хляба последни
в сълзи от майчина всеотдайна любов,
до дните на края ми трудни, непрогледни.
Към вас, деца, протягам ръцете си бледни... 
дарявам ви от Бога и себе си с благослов...

07 06 2016