Nov 14, 2019, 6:08 PM

Храм 

  Poetry » Love
644 0 0

Храм

 

Това поле? Или не бе то –

различно е, но пак ми стига…

За купол си избрах небето,

тревите – за свещена книга.

 

С ръце, събрани за молитва

поисках времето да спре

поне за миг, да не отлитва

безцелно към това небе.

 

Светà е старата смокиня,

листата ѝ за мене са олтар,

а ти си… истинска богиня –

принасям ти се цял във дар.

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??