Храм
Това поле? Или не бе то –
различно е, но пак ми стига…
За купол си избрах небето,
тревите – за свещена книга.
С ръце, събрани за молитва
поисках времето да спре
поне за миг, да не отлитва
безцелно към това небе.
Светà е старата смокиня,
листата ѝ за мене са олтар,
а ти си… истинска богиня –
принасям ти се цял във дар.
© Стефан Todos los derechos reservados