soll
32 results
Храм
Това поле? Или не бе то –
различно е, но пак ми стига…
За купол си избрах небето,
тревите – за свещена книга. ...
  669 
Аз търсих те преди да зная
дали те има или не,
щастлив във скромната си стая,
с мечти какви ли не
богат. ...
  1085 
Не казвай ми "обичам те", любима,
не вливай във сърцето ми любов!
Там много още болка има,
там още под студен покров
бездиха, тиха, вледенена ...
  963 
Жана
Съвсем си бяла
цяла
и чакаш във нощта,
поспряла ...
  682 
Където птиците летят спокойни
Където птиците летят спокойни
над тихите привечерни води,
пред залеза в ята безбройни,
води ме там, води! ...
  737 
Необятна
Пребродих жаркия ти зной,
пустини ледени и тихи острови,
но пак съм пленник, пленник твой…
О, толкова си необятна, Господи!
  695 
Не си отивай! Остани –
уханна, беззащитна и могъща!
Аз знам – решетки и стени
не са на нрава ти присъщи.
Да, има пътища безброй, ...
  1730 
Твоята мансарда
Без листи нотни и пиано,
под вещите ръце на музикант,
мелодия е твоята мансарда.
И нашата любов. ...
  719 
Тя бе родена неотдавна
случайно. По-случайно от случайността.
Такава мъничка, немеродавна
и неусетна като полъх във нощта...
Спотаи се като захар по ръба на чаша, ...
  682 
Във ранна утрин като тази
Природата е тъй добра –
за всеки нещичко тя пази.
И ето: светлина събра
на сноп във сънените клони – ...
  821 
Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад. ...
  1116 
Наваля ме като дъжд, окъпа
сърцето ми със страст и отлетя
любовната ти буря… Скъпа,
останах сред поле с цветя,
попили капки от пороя – ...
  717 
Спомен
Оставих се да ме прегърне мрака
и тази вечер, пълна със печал.
Постеля ледена ме чака
и споменът – нелепо замълчал… ...
  721 
О, няма по-щастлив от мен
Една след друга свещи три
запалих в мрака, за да мога
да видя твоите очи
и устните, и ...
  888 
Сезони
(Сънувам те)
Опомни ме умиращо листо –
отронен къс есенно злато,
танцуващо над лобното место… ...
  682 
Моля те, не ме буди,
когато те сънувам!
Страх и грешки, и беди
времето ще ми спести
сега, ...
  707 
Сонет
Тъй както зима всичко заледява,
се сменя радостта с печал
и старост хубостта ни наследява,
и тленното пак става кал. ...
  919 
...
Защото тротоарите са безпощадни,
записват стъпките ни върху тях
и всичките ни викове площадни,
и всяка болка, порив или смях. ...
  610 
Иронично
Да. Животът продължава –
нито хубав, нито лош.
Останахме във таз държава:
до мен си ти. Един Гаврош ...
  964 
Този рай е път към ада!
По него сам сега вървя.
След дни на шеметна наслада
по него сам сега вървя –
самотен пленник на сърцето, ...
  884 
До теб съм.
Спомняш ли си вчера?
Целувките,
които ми дари?
Изпи ме ...
  1522 
Двамата вървим по пътя:
гоним котки
ти и аз.
Носим слънцето през рамо:
кършим длани ...
  777 
Когато си отиваш вечер
и те поглъща уличният мрак,
и няма те до мене вече,
оставам само с мисълта,
че всичките ми рани са от тебе ...
  806 
Философия
Обичам те! Сега. Това е.
А другото е само миг,
забързан, кратък и нехаен.
А другото е само вик... ...
  976 
Ако някой нежно те целуне
и в косите ти вплете роса,
не трепвай – лъч е лунен –
изпратих го за теб в нощта.
Ако вятър тихо те погали ...
  1212 
Отдъхват си оръжията,
още топли
след битката за тази крепост.
Отпаднали до глупост воини,
ранени ...
  689 
Улуците -
гърла нестройни -
мелодия изстръгват
от снега.
Сега ...
  657 
Не помня дали ме е имало
преди да се огледам в теб,
в зелените морета на очите ти –
забравих цялото си минало.
Поведе ме през бели лабиринти ...
  648 
При теб дойдох,
докато спеше.
Ти не усети,
не разбра.
Луната водех - ...
  873 
Какво ли мога да ти дам от себе си,
освен последните ми капки кръв
и няколко неразрешени ребуси,
които исках да отгатна пръв...
Прокъса се душата ми от нямане ...
  764 
Щом глезеното лятно време
забави уморено ход
и някъде над нивите задреме,
на пръсти, тихичко тръгни
към мен във обедната жега, ...
  784 
Проля за утрото нощта сълзи –
море от капки, жадни да се слеят
преди пак слънцето да изпълзи
и любопитните лъчи да ги огреят…
Нощта за утрото безкрай копнее ...
  804 
Random works
: ??:??