Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото – плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира,
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти
остана капка силица, сполай.
Отгоре – там сред облаците гъсти
сам Бога дърпа другия му край.
Връвта се впива в тънката ѝ кожа,
прежулила безмилостно плътта.
Но стиска още! В смъртното ѝ ложе
сълзите си попиват личица. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up