Razkazvachka.na.stihove (Силвия Николова)
7 11
29 июн. 2018 г., 16:41  

Хвърчило 

  Поэзия
5.0 (5)
1238 2 2
Лежи жена и пъшка – ще умира,
а край леглото – плачещи деца...
Аха душа да литне към всемира,
като хвърчило дръпне я с ръка.
Не пуска края... В немощните пръсти
остана капка силица, сполай.
Отгоре – там сред облаците гъсти
сам Бога дърпа другия му край.
Връвта се впива в тънката ѝ кожа,
прежулила безмилостно плътта.
Но стиска още! В смъртното ѝ ложе
сълзите си попиват личица. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Николова Все права защищены

Предложения
  • perfanov (Явор Перфанов) До следващото влюбване
    До следващото влюбване
  • Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев) Думите тежат
    Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • stivi797 (Стефан Янев) Дорога 1985
    Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...
  • Азазел (Неличка) ***
    Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »