Mar 18, 2011, 12:00 AM
И беше мой
Очите ти - по-сини от небето.
И устните - по-меки от коприна.
Целувките - по-сладки от меда.
И страстите - по-силни от лавина.
Думите - прошепнати в косите.
Пръстите - изгарящи плътта.
Гласът - звуци от китара.
Усмивката - хиляди слънца.
Това си ти. И беше мой - за кратко.
Уви, замина си. И всичко ти си взе.
И без небе и слънце аз останах.
Единствено със плачещо сърце.
И устните - по-меки от коприна.
Целувките - по-сладки от меда.
И страстите - по-силни от лавина.
Думите - прошепнати в косите.
Пръстите - изгарящи плътта.
Гласът - звуци от китара.
Усмивката - хиляди слънца.
Това си ти. И беше мой - за кратко.
Уви, замина си. И всичко ти си взе.
И без небе и слънце аз останах.
Единствено със плачещо сърце.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Random works
-
-
She was sung in dark moments, she was whispered in torment and joy ever since the time he was a boy ...
-
Split in two, right through the middle, A smiling reflection - a widow’s riddle. Her king, her chain...
-
It was a freezing winter on Sunday When frost and ice reigned upon this world. It was a morning, at ...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
