18.03.2011 г., 0:00 ч.

И беше мой 

  Поезия » Любовна
521 0 1
Очите ти - по-сини от небето.
И устните - по-меки от коприна.
Целувките - по-сладки от меда.
И страстите - по-силни от лавина.
Думите - прошепнати в косите.
Пръстите - изгарящи плътта.
Гласът - звуци от китара.
Усмивката - хиляди слънца.
Това си ти. И беше мой - за кратко.
Уви, замина си. И всичко ти си взе.
И без небе и слънце аз останах.
Единствено със плачещо сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Предложения
: ??:??