18 mar 2011, 0:00

И беше мой 

  Poesía » De amor
492 0 1

Очите ти - по-сини от небето.

И устните - по-меки от коприна.

Целувките - по-сладки от меда.

И страстите - по-силни от лавина.

 

Думите - прошепнати в косите.

Пръстите - изгарящи плътта.

Гласът - звуци от китара.

Усмивката - хиляди слънца.

 

Това си ти. И беше мой - за кратко.

Уви, замина си. И всичко ти си взе.

И без небе и слънце аз останах.

Единствено със плачещо сърце.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??