Jun 11, 2008, 8:36 AM

И ето... 

  Poetry
600 0 4
И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.
И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??