11 jun 2008, 8:36

И ето... 

  Poesía
605 0 4
И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.
И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??