11 июн. 2008 г., 08:36
И ето я сълзата пак,
по бузата ми се търкулва,
а след нея има само мрак.
Страдание от пепелта покълва.
И ето го дъждът отново,
сякаш плачат облаците натежали.
Напомнят ми с цвета си на олово,
но земята суха е, те пак са закъсняли.
И ето, повеят на вятъра
приказка за тебе ми шепти.
Като герои романтични от театъра
играхме роли и в живота си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация