Превръщам спомените в люлка,
завързана за облак бял!
И в моя сън летят светулки!...
А сякаш тук не съм живял!
Насън ли срещнах първа обич
и в детски плач се преродих?!
Но зная – щастието може
да бъде стоплен с устни стих!
А може би животът само
от спомени е начертан
и го живеем неживяно
върху съшит с конци екран!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Поздравления!
Беше удоволствие да го прочета!