Mar 27, 2010, 9:07 AM

И го живеем неживяно 

  Poetry » Phylosophy
638 0 9

Превръщам спомените в люлка,

завързана за облак бял!

И в моя сън летят светулки!...

А сякаш тук не съм живял!

 

Насън ли срещнах първа обич

и в детски плач се преродих?!

Но зная – щастието може

да бъде стоплен с устни стих!

 

А може би животът само

от спомени е начертан

и го живеем неживяно

върху съшит с конци екран!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??