27.03.2010 г., 9:07 ч.

И го живеем неживяно 

  Поезия » Философска
637 0 9

Превръщам спомените в люлка,

завързана за облак бял!

И в моя сън летят светулки!...

А сякаш тук не съм живял!

 

Насън ли срещнах първа обич

и в детски плач се преродих?!

Но зная – щастието може

да бъде стоплен с устни стих!

 

А може би животът само

от спомени е начертан

и го живеем неживяно

върху съшит с конци екран!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??