27 мар. 2010 г., 09:07

И го живеем неживяно 

  Поэзия » Философская
640 0 9

Превръщам спомените в люлка,

завързана за облак бял!

И в моя сън летят светулки!...

А сякаш тук не съм живял!

 

Насън ли срещнах първа обич

и в детски плач се преродих?!

Но зная – щастието може

да бъде стоплен с устни стих!

 

А може би животът само

от спомени е начертан

и го живеем неживяно

върху съшит с конци екран!

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??