Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Dec 23, 2020, 12:02 PM

И може би... Така изглежда Раят. 

  Poetry » Other
316 4 8

Прокъсани са топките – от ритане,
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно –  побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.

 

Сияят пак приканващо пързалките,
за снежен ангел преспите ни мамят...
А днес, така големи са и малките,
какво ли детство имат? Или нямат.

 

Поглеждаме, с надежда, към комините,
добрият старец нощем се усмихва.
Напук на мъдростта и на годините,
джуджето от елхата, звънко прихва.

 

Дали е признак, че назад се връщаме,
когато зима ни намигне, скрито?
Мечетата парцалени прегръщаме -
насън с шейната, стигаме звездите.

 

Каквото и да значат тези спомени,
в душата ни детето си играе,
с годините, от времето отронени.
И може би... Така изглежда Раят.


 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??