Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23 дек. 2020 г., 12:02

И може би... Така изглежда Раят. 

  Поэзия » Другая
313 4 8

Прокъсани са топките – от ритане,
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно –  побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.

 

Сияят пак приканващо пързалките,
за снежен ангел преспите ни мамят...
А днес, така големи са и малките,
какво ли детство имат? Или нямат.

 

Поглеждаме, с надежда, към комините,
добрият старец нощем се усмихва.
Напук на мъдростта и на годините,
джуджето от елхата, звънко прихва.

 

Дали е признак, че назад се връщаме,
когато зима ни намигне, скрито?
Мечетата парцалени прегръщаме -
насън с шейната, стигаме звездите.

 

Каквото и да значат тези спомени,
в душата ни детето си играе,
с годините, от времето отронени.
И може би... Така изглежда Раят.


 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??