Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
23.12.2020 г., 12:02 ч.

И може би... Така изглежда Раят. 

  Поезия » Друга
315 4 8

Прокъсани са топките – от ритане,
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно –  побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.

 

Сияят пак приканващо пързалките,
за снежен ангел преспите ни мамят...
А днес, така големи са и малките,
какво ли детство имат? Или нямат.

 

Поглеждаме, с надежда, към комините,
добрият старец нощем се усмихва.
Напук на мъдростта и на годините,
джуджето от елхата, звънко прихва.

 

Дали е признак, че назад се връщаме,
когато зима ни намигне, скрито?
Мечетата парцалени прегръщаме -
насън с шейната, стигаме звездите.

 

Каквото и да значат тези спомени,
в душата ни детето си играе,
с годините, от времето отронени.
И може би... Така изглежда Раят.


 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??