tsveti4ka (Цвет)
198 271
Jul 26, 2011, 11:10 PM

И настоящето ще бъде минало 

  Poetry
536 0 2

Нощта подпира

моите невидими крила.

Дъждът ги гали.

С гъделичкащи докосвания.

 

Във сърцето ми лежи

затъпена игла.

Дъждът омайва,

нощта е меко-светло-облачна.

 

Цигарен дим. Въздишка.

Посреднощна музика.

Защо съм тук? Не искам.

Ала съм събудена...

Облачна, загубена, изстинала!

Нощта едва не сгрява.

Настоящето ще бъде минало.

А аз от него бягам.

 

Нощта е меч

на тъмни облаци,

пронизал кръвно

целия ми свят.

 

Нощта е ден -

останах облачна...

Не мислите, а...

болките ми бдят.

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??