tsveti4ka (Цвет)
198 271
26.07.2011 г., 23:10 ч.

И настоящето ще бъде минало 

  Поезия
543 0 2

Нощта подпира

моите невидими крила.

Дъждът ги гали.

С гъделичкащи докосвания.

 

Във сърцето ми лежи

затъпена игла.

Дъждът омайва,

нощта е меко-светло-облачна.

 

Цигарен дим. Въздишка.

Посреднощна музика.

Защо съм тук? Не искам.

Ала съм събудена...

Облачна, загубена, изстинала!

Нощта едва не сгрява.

Настоящето ще бъде минало.

А аз от него бягам.

 

Нощта е меч

на тъмни облаци,

пронизал кръвно

целия ми свят.

 

Нощта е ден -

останах облачна...

Не мислите, а...

болките ми бдят.

© Цвет Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??