tsveti4ka (Цвет)
198 271
26 jul 2011, 23:10

И настоящето ще бъде минало 

  Poesía
537 0 2

Нощта подпира

моите невидими крила.

Дъждът ги гали.

С гъделичкащи докосвания.

 

Във сърцето ми лежи

затъпена игла.

Дъждът омайва,

нощта е меко-светло-облачна.

 

Цигарен дим. Въздишка.

Посреднощна музика.

Защо съм тук? Не искам.

Ала съм събудена...

Облачна, загубена, изстинала!

Нощта едва не сгрява.

Настоящето ще бъде минало.

А аз от него бягам.

 

Нощта е меч

на тъмни облаци,

пронизал кръвно

целия ми свят.

 

Нощта е ден -

останах облачна...

Не мислите, а...

болките ми бдят.

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??