Sep 19, 2012, 3:37 PM
И някак...
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична. ...
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична. ...
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
