19.09.2012 г., 15:37 ч.
И някак...
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична. ...
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
