19 sept 2012, 15:37
И някак...
И някак онемяха бесовете ми.
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична. ...
И конят, дето рови в мисълта ми,
препуска по душата ми
и цвили като демон,
замълча.
И странно.
Не увяхнаха вселените.
Не се пропукаха
звездите в тишината.
Разлистиха се ябълки,
в градините на чуждата тъга.
А аз съм цяла. И почти себична. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
