Sep 25, 2014, 12:21 AM

И няма, няма 

  Poetry
597 0 13
Пътеката с обрулени листа по нея.
Тревата прегоряла, чак до корен.
Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.
Боледуващ е денят от спомен.
Минутите – затворени. Прояждат
последното очакване за слънце.
Зад облаците залезът се ражда.
Вали дъждът, на пресекулки хълца.
Окото на нощта е тъй голямо,
поглъща улици и покриви, и къщи.
Воал от тишина - прозрачност само,
не пуска вятъра, назад го връща. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Random works
: ??:??