Anita765 (Ани Монева)
296 11763
25.09.2014 г., 0:21 ч.

И няма, няма 

  Поезия
555 0 13

Пътеката с обрулени листа по нея.

Тревата прегоряла, чак до корен.

Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.

Боледуващ е денят от спомен.

 

Минутите – затворени. Прояждат

последното очакване за слънце.

Зад облаците залезът се ражда.

Вали дъждът, на пресекулки хълца.

 

Окото на нощта е тъй голямо,

поглъща улици и покриви, и къщи.

Воал от тишина - прозрачност само,

не пуска вятъра, назад го връща.

 

Самотен спира до изтлялото огнище,

заравя пръсти в пепелта обречен.

И няма, няма… Болката го нищи.

За огън рано е. За въглен късно вече.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??