Anita765 (Ани Монева)
296 11769
25 сент. 2014 г., 00:21

И няма, няма 

  Поэзия
540 0 13

Пътеката с обрулени листа по нея.

Тревата прегоряла, чак до корен.

Дърветата тъгуват, а гнездата зеят.

Боледуващ е денят от спомен.

 

Минутите – затворени. Прояждат

последното очакване за слънце.

Зад облаците залезът се ражда.

Вали дъждът, на пресекулки хълца.

 

Окото на нощта е тъй голямо,

поглъща улици и покриви, и къщи.

Воал от тишина - прозрачност само,

не пуска вятъра, назад го връща.

 

Самотен спира до изтлялото огнище,

заравя пръсти в пепелта обречен.

И няма, няма… Болката го нищи.

За огън рано е. За въглен късно вече.

 

 

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??