Jan 8, 2021, 10:02 AM

И обича... 

  Poetry » Other
655 6 3

Дори най - гладкия от тях да стиснеш –
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя  е птица.

Перата бели пръсна - не брои ги,
та пухкав сняг, да падне, над лъжата,
но всяка от прочетените книги,
сега й се отбива, от главата.

По навик бързо смята ги – на пръсти,
пробойни, синини, глава разбита...
Камара камъняци – според ръста,
а от върха й лесно се полита.

Сега, навярно смяташ – победител,
е егото ти. Колко ти прилича!
А нейде сред снежинките е скрито,
сърце на бяла врана. И обича.

 


   

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??