8 янв. 2021 г., 10:02

И обича... 

  Поэзия » Другая
653 6 3

Дори най - гладкия от тях да стиснеш –
да се изгуби, в твоята пестница.
Е камък. Като участ зла, ще висне...
Над бяла врана, а и тя  е птица.

Перата бели пръсна - не брои ги,
та пухкав сняг, да падне, над лъжата,
но всяка от прочетените книги,
сега й се отбива, от главата.

По навик бързо смята ги – на пръсти,
пробойни, синини, глава разбита...
Камара камъняци – според ръста,
а от върха й лесно се полита.

Сега, навярно смяташ – победител,
е егото ти. Колко ти прилича!
А нейде сред снежинките е скрито,
сърце на бяла врана. И обича.

 


   

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??