Премалява нощта,
неподвила е крак.
А над нея луната току
се облещи
из под снежен калпак.
Натежават очи. Непокорни клепачи
се притварят – сякаш някакъв знак.
И преваля нощта...
Утрото, начумерено,
я замеря с звезди – звездопад...
Неуморни, и как ?!
Пеят първи петли,
а нощта се изнизва на пръсти
като някаква вещица...
© Нели All rights reserved.