Премалява нощта,
неподвила е крак.
А над нея луната току
се облещи
из под снежен калпак.
Натежават очи. Непокорни клепачи
се притварят – сякаш някакъв знак.
И преваля нощта...
Утрото, начумерено,
я замеря с звезди – звездопад...
Неуморни, и как ?!
Пеят първи петли, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse