veronika_k (Вероника Камбурова)
16 5
Oct 1, 2008, 3:27 PM

... и заспах 

  Poetry » Other
970 0 5

Под тежестта на нощта затихват очите,

градът е заспал уморен след деня.

Сенки обгръщат студено стените,

сега е моментът за мен да летя.

 

Потъвам дълбоко в своите мисли,

далече над всичко, което днес бях

и моите мечти са ангелски чисти,

забравила всичко, което видях.

 

Обиждана бях, а и много обиждах

и мразеха мен, а аз мразех пък тях,

хора безлични, така ги наричах,

подминах, забравих и сетне заспах.

© Вероника Камбурова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??