veronika_k (Вероника Камбурова)
16 5
1.10.2008 г., 15:27 ч.

... и заспах 

  Поезия » Друга
991 0 5

Под тежестта на нощта затихват очите,

градът е заспал уморен след деня.

Сенки обгръщат студено стените,

сега е моментът за мен да летя.

 

Потъвам дълбоко в своите мисли,

далече над всичко, което днес бях

и моите мечти са ангелски чисти,

забравила всичко, което видях.

 

Обиждана бях, а и много обиждах

и мразеха мен, а аз мразех пък тях,

хора безлични, така ги наричах,

подминах, забравих и сетне заспах.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??