veronika_k (Вероника Камбурова)
16 5
1 oct 2008, 15:27

... и заспах 

  Poesía » Otra
989 0 5

Под тежестта на нощта затихват очите,

градът е заспал уморен след деня.

Сенки обгръщат студено стените,

сега е моментът за мен да летя.

 

Потъвам дълбоко в своите мисли,

далече над всичко, което днес бях

и моите мечти са ангелски чисти,

забравила всичко, което видях.

 

Обиждана бях, а и много обиждах

и мразеха мен, а аз мразех пък тях,

хора безлични, така ги наричах,

подминах, забравих и сетне заспах.

© Вероника Камбурова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??