И звездите са свалени, и нощите отъмняха
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат,
да откраднат някоя минута, някой хвърлен поглед.
Там, където всяка сутрин с тебе бяха
ръцете топли и очите тъмни в теб дълбаха
кладенци за едно сърце безводно.
Когато да обичаш още беше модно
и залеза играеше танго
с облаците, наръфал розата на слънцето и дълго, дълго ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up