Вангел (Серафим)
69 50
29 ene 2009, 10:38

И звездите са свалени, и нощите отъмняха 

  Poesía » De amor
607 0 2
И звездите са свалени, и нощите отъмняха 
някъде под твойта стряха, 
където пеят серенади и луната дреме, 
където глупците губят своето време 
в опита си да те трогнат, 
да откраднат някоя минута, някой хвърлен поглед. 

Там, където всяка сутрин с тебе бяха 
ръцете топли и очите тъмни в теб дълбаха 
кладенци за едно сърце безводно. 
Когато да обичаш още беше модно 
и залеза играеше танго 
с облаците, наръфал розата на слънцето и дълго, дълго 
с него 
гледахте в очите си - ледена пързалка на душата. 

© Серафим Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??