Вангел (Серафим)
69 50
29.01.2009 г., 10:38 ч.

И звездите са свалени, и нощите отъмняха 

  Поезия » Любовна
665 0 2
И звездите са свалени, и нощите отъмняха 
някъде под твойта стряха, 
където пеят серенади и луната дреме, 
където глупците губят своето време 
в опита си да те трогнат, 
да откраднат някоя минута, някой хвърлен поглед. 

Там, където всяка сутрин с тебе бяха 
ръцете топли и очите тъмни в теб дълбаха 
кладенци за едно сърце безводно. 
Когато да обичаш още беше модно 
и залеза играеше танго 
с облаците, наръфал розата на слънцето и дълго, дълго 
с него 
гледахте в очите си - ледена пързалка на душата. 

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??