Имплозия
В мен бушуват двама -
везна разцепва ми ума.
На фронта с моята лична драма
или в тъмна стая с чаша под ръка,
плаче вечно кървяща рана
с адска мъка до последната сълза!
Обречен от орисница позната,
на малка сцена тъжна роля заделила ми е тя,
силуетът губи се в далечината,
алкохолът смесва се с кръвта...
© Слав Петров All rights reserved.