Jan 7, 2009, 12:56 PM  

Несбъдната 

  Poetry » Love
776 0 23

Насън се срещаме,

насън се любим.

Събуждам се 

с усещане за грях.

А дните ми

несъмнали се губят  –

далеч от мен

като река без бряг.

 

На мигове

разсичаме живота си.

Кълнем се,

че това е вечността.

А във сърцата ни

изстива огънят.

Измръзнала

си тръгва

любовта.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??