7 ene 2009, 12:56  

Несбъдната 

  Poesía » De amor
775 0 23

Насън се срещаме,

насън се любим.

Събуждам се 

с усещане за грях.

А дните ми

несъмнали се губят  –

далеч от мен

като река без бряг.

 

На мигове

разсичаме живота си.

Кълнем се,

че това е вечността.

А във сърцата ни

изстива огънят.

Измръзнала

си тръгва

любовта.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??