Насън се срещаме,
насън се любим.
Събуждам се
с усещане за грях.
А дните ми
несъмнали се губят –
далеч от мен
като река без бряг.
На мигове
разсичаме живота си.
Кълнем се,
че това е вечността.
А във сърцата ни
изстива огънят.
Измръзнала
си тръгва
любовта.
© Елица Ангелова Всички права запазени