7.01.2009 г., 12:56 ч.  

Несбъдната 

  Поезия » Любовна
774 0 23

Насън се срещаме,

насън се любим.

Събуждам се 

с усещане за грях.

А дните ми

несъмнали се губят  –

далеч от мен

като река без бряг.

 

На мигове

разсичаме живота си.

Кълнем се,

че това е вечността.

А във сърцата ни

изстива огънят.

Измръзнала

си тръгва

любовта.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??