georgovabc (Христо Оджаков)
146 33
May 14, 2014, 12:08 AM  

Из морни ширини пенливи 

  Poetry » Love
656 0 3
Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга,
надига мощ и се поспре,
от своя гребен отмаляла,
стремглаво спусне се – премре.
Напразно търсила е пристан –
приют за вечни времена,
дето в прегръдки упоена
душа би чезнела в негà. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??