14 мая 2014 г., 00:08  

Из морни ширини пенливи 

  Поэзия » Любовная
657 0 3
Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга,
надига мощ и се поспре,
от своя гребен отмаляла,
стремглаво спусне се – премре.
Напразно търсила е пристан –
приют за вечни времена,
дето в прегръдки упоена
душа би чезнела в негà. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Все права защищены

Предложения
: ??:??