Премрежен взор очите впили
в сапфирено лъчист простор.
Де морски ширини пенливи
надигат се със вълни безброй.
Вълна подир вълната бяга,
надига мощ и се поспре,
от своя гребен отмаляла,
стремглаво спусне се – премре.
Напразно търсила е пристан –
приют за вечни времена,
дето в прегръдки упоена
душа би чезнела в негà. ...