Jun 21, 2008, 7:50 PM
Изгнание
Все още в къщи тихо си седя,
все още се надбягвам с здрача
и мълчаливо шепна със гласа,
изтръгнат от гърдите на палача.
Все още не узрявам за прегръдка,
все още слепотата не догаря.
Далечна е желаната целувка,
която ще ме промени до бяло.
Седя сама и с мрака си говоря.
По-точно аз говоря - той мълчи.
Изгнание е да си в мойто тяло
и до живот за обич да болиш.
все още се надбягвам с здрача
и мълчаливо шепна със гласа,
изтръгнат от гърдите на палача.
Все още не узрявам за прегръдка,
все още слепотата не догаря.
Далечна е желаната целувка,
която ще ме промени до бяло.
Седя сама и с мрака си говоря.
По-точно аз говоря - той мълчи.
Изгнание е да си в мойто тяло
и до живот за обич да болиш.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Седя сама и с мрака си говоря.
По-точно аз говоря - той мълчи.
И се ражда хубав стих... -
натъжи ме...за обич да болиш...
прегръщам те с обич, мила Геновева. -
Поздрав!!!!!
-
Поздравления, Геви!
-
Красиво,но тъжно.
-
И аз се чувствам така... Все още... Затишие пред буря...
-
СТРАХОТНО!!!!!!!!!!!!!!
-
!!!Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По-точно аз говоря - той мълчи.
Изгнание е да си в мойто тяло
и до живот за обич да болиш.
-----------------
!!!