21 июн. 2008 г., 19:50

Изгнание 

  Поэзия » Любовная
705 0 9
Все още в къщи тихо си седя,
все още се надбягвам с здрача
и мълчаливо шепна със гласа,
изтръгнат от гърдите на палача.

Все още не узрявам за прегръдка,
все още слепотата не догаря.
Далечна е желаната целувка,
която ще ме промени до бяло.

Седя сама и с мрака си говоря.
По-точно аз говоря - той мълчи.
Изгнание е да си в мойто тяло
и до живот за обич да болиш.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??