argonyk (Димитър Никифоров)
337 1307
Jan 6, 2013, 7:23 PM

Изгревен сонет 

  Poetry
874 0 7

Една жена със име на светица

на моя ден смути покоя.

Но аз ù казвам "мила моя",

напук на завистливите езици.


Една жена, по-волна и от птица,

жена на лятото си в зноя,

достойна за тотем на Троя,

жена с извивки нежни на лозница...


Сърцето ми любящо не изстина

в морето хладно от заблуди,

макар че орис зла не ме подмина...


И в залеза на дългата си зима

с присъщи хъс на всички луди,

ти пиша изгревен сонет, любима...

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??